Вътрешната критика е чувство, което всеки от нас носи в себе си. При някои тя е много силна – непрекъснато напомня за грешки, съмнения и слабости. При други е по-слабо изразена – като малка мравка, която върви по врата ти: дразнещо усещане, но не толкова натрапчиво.
Има моменти, в които този вътрешен глас може да бъде полезен – да ни мотивира да се развиваме и да ставаме по-добри. Но когато стане прекалено строг и безмилостен, той започва да подкопава самоувереността ни и ни пречи да разгърнем пълния си потенциал.
Някои хора успяват да контролират това чувство, когато стане „твърде шумно“. За други обаче това е изключително трудно, а понякога изглежда дори невъзможно. Добрата новина е, че можем да се научим да управляваме вътрешната критика и дори да я превърнем в свой съюзник. Нужно е време, практика и промяна в начина на мислене, но резултатът е повече увереност, спокойствие и способност да постигаме целите си.
Ако искаш да научиш няколко трика как да направиш това – чети по-долу. А ако те интересува как най-добре можем да се грижим и разбираме чувствата си, можеш да прочетеш тук.
1. Разпознай гласа на вътрешния критик
Първата стъпка е да осъзнаеш кога говори вътрешният критик. Това е онзи глас, който казва: „Не си достатъчно добър“, „Ще се провалиш“, „Няма смисъл да опитваш“. Записването на тези мисли или просто наблюдението им помага да се дистанцираме от тях и да разберем, че те не са абсолютната истина, а само вътрешни съмнения.
2. Промени начина, по който си говориш
Начинът, по който разговаряш със себе си, е изключително важен. Ако постоянно си казваш „Не мога“, „Не заслужавам“, мозъкът ти започва да приема тези думи за факт. Опитай да замениш критиката с по-мек и подкрепящ вътрешен диалог: „Ще опитам“, „Мога да се справя“, „Грешките са част от ученето“. Това не е празен оптимизъм, а изграждане на здравословно отношение към себе си.
3. Приеми, че грешките са нормални
Много хора стават жертва на вътрешната критика, защото вярват, че трябва да бъдат съвършени. Истината е, че грешките са неизбежна част от живота и най-добрият учител. Вместо да се обвиняваш за всяка грешка, задай си въпроса: „Какво мога да науча от това?“ Така се превръщаш от свой обвинител в свой треньор.
4. Сравнявай се със себе си, а не с другите
Един от най-силните източници на вътрешна критика е постоянната сравняване с другите – особено в ерата на социалните мрежи, където виждаме само „перфектната“ страна от живота на хората. Истинският напредък идва, когато сравняваш днешното си „аз“ със своето вчерашно „аз“. Дори малките стъпки напред са успех и заслужават признание.
5. Практикувай благодарност и самосъстрадание
Вътрешният критик се храни от негативното – от това, което не е наред. За да балансираш, всеки ден отделяй време да си напомняш за три неща, за които си благодарен, и три свои качества или постижения, с които се гордееш. Благодарността и самосъстраданието изграждат вътрешна устойчивост и постепенно заглушават критичния глас.
6. Заобиколи се с подкрепящи хора
Средата, в която живеем, има огромно значение. Ако често чуваш критика от другите, вероятността вътрешният ти критик да се засили е голяма. Затова избирай хора, които те подкрепят, мотивират и вярват в теб. Когато имаш здравословна социална среда, става по-лесно и сам да вярваш в себе си.
7. Изграждай увереност чрез малки действия
Увереността не се появява изведнъж – тя се изгражда с практика. Колкото повече действия предприемаш, дори и малки, толкова повече доказателства ще събираш, че можеш. Опитай ново хоби, изкажи мнение в разговор, направи нещо, което те плаши. Всяко малко действие е тухличка в стената на самоувереността.
8. Работи върху тялото си
Звучи просто, но физическата активност има огромна роля за психическото ни състояние. Движението освобождава ендорфини – хормоните на щастието – и помага да се справим със стреса и негативните мисли. Когато се грижиш за тялото си чрез спорт, сън и балансирано хранене, това неизбежно се отразява и на увереността ти.
9. Създай си лични ритуали за увереност
Това може да бъде сутрешна рутина, няколко минути медитация, дихателни упражнения или положителни утвърждения. Такива ритуали подготвят ума за по-спокоен ден и помагат да поставиш граница между теб и вътрешния критик.
10. Потърси професионална помощ при нужда
Ако вътрешната критика е твърде силна и влияе негативно върху живота ти, не се колебай да потърсиш помощ от психолог или терапевт. Това не е признак на слабост, а на смелост и готовност да се грижиш за себе си
Самоувереността не е в това да бъдеш безгрешен – тя е в това да вярваш, че можеш да се справиш с грешките, че заслужаваш доброто и че си достатъчно ценен такъв, какъвто си. Вътрешният критик няма да изчезне напълно. Той винаги ще бъде част от нас. Но можем да изберем каква роля ще му дадем: дали ще бъде строг съдия, който ни парализира, или разумен наставник, който ни помага да растем. С малки стъпки, с промяна в начина на мислене и с грижа за себе си можем да изградим здрава самоувереност, която да ни подкрепя във всяка ситуация.
За финал ще споделя едно от любимите ми TED Talk видеа за самокритиката и се надявам то да ти помогне поне малко, както помогна на мен.